Считам, че България се намира в драстична криза видно от данните за демографията и избирателната активност. По официални данни населението на България преброява 6 млн. и 447 хил., които обаче включват и хора с постоянна адресна регистрация в България, но живеещи в чужбина. Тоест реалното население е още по-малко.
Най-голямото предизвикателство пред българите е сигурността, че могат да живеят достойно, трудейки се и изхранвайки се спокойно от доходите си. Такава сигурност не е налична.
В условията на живот, при който парите купуват всичко - от здраве и дълголетие, през спокойствие до стоки от първа необходимост, гражданите на България (а и не само на нея) са фиксирани върху тази живителна сила.
Парите, обаче, не бива да забравяме, са само изражение на нещо, а именно на разменната стойност на стоките и съответно на вложения човешки труд. Казано с прости думи парите не работят и не произвеждат нищо; хората го правят. Следователно, чрез парите субективно се остойностява вложения човешки труд в дадена стока. В условията на пазарна икономика, чрез парите това остойностяване се изкривява чрез принципа търсене и предлагане, тъй като хора търсят и предлагат спрямо субективните си желания - има търсене - цената (в пари) расте; няма търсене - пада. Това търсене се повлиява, например, от рекламата; следователно не е обективно.
С по-горното искам да кажа, че икономическата система е динамична и даже да се дадат пари на трудещите се българи, харчейки ги, те ще доведат до вдигане на цените от страна на търговците (увеличено търсене), което е дефиницията на термина инфлация - колкото повече пари имаме за харчене, толкова повече ще се обезценяват.
Получава се затворен кръг, от който няма излизане без намесата на държавата. Тя обаче съгласно чл.19, ал. 1 (свободна стопанска инициатива) от Конституцията на Р.България няма право да се намесва в икономиката, така че да се излезе от този затворен кръг.
Ярък пример е продукта Рехидрато (хранителна добавка за хидратация), който представлява 65г. сол, захар и калий за цена 22лв или килограм захар и сол за 338лв. Не толкова лесни за оценка са мобилните телефони, които са около 200-300гр материал, но на цена от до 4000лв (просто няма с какво да отговорим като продукти от нашето производство). Вярно, имат някаква полезност, но се питам, дали си струват изхранването на едно семейство за поне два месеца.
Мисълта ми е, че харчим повече труд и ресурси за вносни стоки от колкото труд и ресурси са вложени в тях. Подобни заключения могат да се извадят и за автомобилите, компютрите и други стоки обвързани с патенти и известни наименования (марки).
Тук отново държавата е ограничена от собствените си съюзи и политики в решаването на този проблем. Все пак сме в условията на глобална икономика и европейски съюз, които не търпят каквито и да е било ограничения на вноса както на стоки така и на капитали.
Конкуренцията се представя като положително състояние на нещата, което води до по-ниски цени в икономиката, а в индивидуален план - до по-големи постижения и успехи.
Позволявам си да не се съглася - тя води до липса на задружност и добросъседски отношения - всеки желае да изпъкне за да си осигури по-голяма полза. В същото време тя води и до отказ от влагане на частни труд, време и ресурси в общностни проекти, тъй като всеки друг индивид и следователно цялото общество е конкурент. Тя ни прави студени и недружелюбни като гражданите на някои западни държави.
За съжаление няма инструмент (освен предлаганото от мен в частта на сайта Решения, който да регулира тези отрицателни страни на конкуренцията освен личностните морални разбирания, които често са в ущърб на практикуващия ги. Държавата отново няма право на намеса; даже напротив - тя поощрява конкуренцията с оглед на положителните резултати, до които си мисли че води.